Първи работен семинар за комуникацията и координацията в деинституционализацията
Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ проведе първия работен семинар от поредица от общо три, на тема „Комуникация и координация в процеса на деинституционализация”. Целта на семинара беше в работен формат да бъдат очертани бариерите пред координирането на специалистите, работещи за детското благосъстояние и да бъдат предложени идеи как да бъдат преодолени.
Представени бяха добри практики в страната, работещ модел на координация в 7 общини, споделен от фондация „Надежда и домове за децата- клон България“, както и поглед върху практиката от ДАЗД.
Промяната започва от всеки един от нас
В семинара участва д-р Анди Билсън, професор по социална работа в университета на Централен Ланкашир, Великобритания, който подчерта, че за съвместната работа и успешната комуникация не са нужни високи технологии и, че промяната започва от всеки един от нас. “Координацията не е проблем на някой друг.”, сподели проф. Билсън, “Вие можете да взимате решения, вие познавате други хора, които могат да ви помогнат – това вече е добра координация”. Също така, той представи факторите, които по принцип пречат на доброто координиране, а именно:
- съществуването на множества различни формуляри за попълване на отчети,
- лоши работни взаимоотнопения,
- липса на доверие,
- обвиняването на други хора за проблемите,
- липсата на разбиране за важността на ролята на другите участници в процеса и положителната оценка на техния труд,
- нежеланието за споделяне на информация,
- дублиране на услугите,
- нагласата, че другите са против нас и постоянните реорганизации на системата.
В заключение проф. Билсън предложи на вниманието на участниците няколко ключови подхода за успешната координация на ниво услуга:
- Създаване на мултидисциплинарни екипи;
- Съвместяване на работното място;
- Наличие на ключов работниk (key worker) по всеки случай;
- Ценене на другите в екипа;
- Споделяне на информацията.
Необходимост от ясен механизъм за комуникация и координация между всички субекти в процеса на деинституционализацията
Михайлина Димитрова, ръководител на проект „Подкрепа“, изпълняван от Държавната агенция за закрила на детето, изтъкна необходимостта от ясен механизъм за комуникация и координация между всички субекти в процеса на деинституционализацията, който да подкрепя взимането на решение на местно ниво. Тя отчете положителната работа по този проект и сподели постигнатия по-добър механизъм за обратна връзка от над 100 населени места в цялата страна. Г-жа Димитрова отбеляза, че има области, в които има нужда да се работи повече, като например по-доброто медийно покритие на темата и подготовката на обществото да приеме децата излизащи от институциите. Не на последно място тя насочи вниманието и към темата за ДИ на други възрастови групи, в които децата неизбежно попадат когато порастват.
Пример за изпитан в работата модел за координационен механизъм
Като друг пример на добра практика Георги Симеонов от фондация „Надежда и домове за децата- клон България“ представи изпитан в работата модел за координационен механизъм, който би могъл да бъде използван в специфични случаи, когато е нужна платформа за взаимодействие на областно и общинско ниво. Така представения модел дава възможност за бързи решения на казуси, при които по традиционните канали, процедурата би отнела месеци, дори години, а това би довело до загуба на ценно време в развитието на едно дете. Г-н Симеонов подчерта, че механизмът предлага опростени и ефективни правила и регулира взаимодействието между власт, експертиза и ресурси, като същевременно предлага среда за взаимно учене.
Добри примери от работата по добра координация на местно ниво споделиха също Галина Никодимова, заместник-областен управител на Перник, Даниела Николова от Семейно-консултативния център в гр. Велики Преслав и Бисер Спиров от фондация „Лумос“.
Групата участници работи активно, като в заключителния етап от срещата разгледа случай на реинтеграция на дете с увреждане. Ангажиментът на НХЦ е да обобщи резултатите, да ги разпространи сред присъствалите и да комуникира до тях и до участниците в процеса тези идеи и предложения.
В семинара участваха над 50 души, представители на държавни институции, общинската администрация, както и на неправителствения сектор.